ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието, включително и Любовта. 

Един ден на острова било съобщено, че ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. 

Богатството преминало покрай Любовта. Тя казала: 

- Богатство, вземи ме със себе си. - Не мога - отговорило то – Имам толкова много злато на кораба си и няма място за теб. 

Преминала и Суетата в своя красив кораб. Любовта помолила и нея да я вземе. 

- Не мога, ти си толкова мокра, че ще повредиш кораба ми. 

Тъгата също била наблизо.

– Тъга, позволи ми да избягам с теб. 

– Не мога – отговорила Тъгата - толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама. 

Щастието също преминало наблизо, но било толкова щастливо, че дори не чуло Любовта. 

Внезапно се чул глас: 

– Ела, аз ще те взема със себе си. 

Гласът бил на непознат възрастен. 

Любовта била така развълнувана и щастлива, че не попитала за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил пътя си. Любовта разбрала колко много му дължи и попитала Познанието: 

- Кой ми помогна? - Помогна ти Времето – отговорило Познанието. - Времето – почудила се любовта - Но защо времето ми е помогнало? Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: 

 – Защото само Времето е способно да разбере колко е велика любовта.

неизвестен автор