Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието, включително и Любовта.
Един ден на острова било съобщено, че ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта. Тя казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога - отговорило то – Имам толкова много злато на кораба си и няма място за теб.
Преминала и Суетата в своя красив кораб. Любовта помолила и нея да я вземе.
- Не мога, ти си толкова мокра, че ще повредиш кораба ми.
Тъгата също била наблизо.
– Тъга, позволи ми да избягам с теб.
– Не мога – отговорила Тъгата - толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало наблизо, но било толкова щастливо, че дори не чуло Любовта.
Внезапно се чул глас:
– Ела, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била така развълнувана и щастлива, че не попитала за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил пътя си. Любовта разбрала колко много му дължи и попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
- Времето – почудила се любовта - Но защо времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
– Защото само Времето е способно да разбере колко е велика любовта.
неизвестен автор
